K.I.S.S.

Преди мнооооого време имаше една вечер, която обаче въпреки своята дистанцираност от сегашния момент не мога да забравя.

Вървяхме с един познат по летните, среднощни софийски улици и си говорехме. И ставаше въпрос за мечти. Когато аз му разказах моята мечта да си имам кръчма и хотел, той се засмя и каза: “Че това мечта ли е? Това е съвсем изпълнимо и реално нещо. Ти нямаш ли мечта като например да летиш в космоса?” В момента не можах да му отговоря, но оттогава си мисля сравнително често по този въпрос и за толкова време чувстване и мислене, реших, че имам избистрена концепция по въпроса, която мога по-надълго и нашироко да споделя с другите хора, пък нали си имам и блог - още по-добре.

Макар и да обичам да чета фантастика и фентъзи, които да ме пренасят в далечни и причудливи светове и страни, не съм си представяла, как аз самата се размятам в безтегловност в някакъв космически кораб или вървя някъде, облечена в огромен скафандър.

Иска ми се да реализирам точно тази си мечта. Първо, защото съм убедена, че ще е хубаво и че няма да има друго такова - пък и Велинград не се слави особено много с добри заведения за хранене (за справка - постовете за Велинград в блога на Антония). Второ - убедена съм още, че ще работи добре. И трето - ще го работя с кеф. И четвърто - защото живи и здрави, не искам на стари години да треперя и завися от някакъв си работодател.

И ето визията ми за това:

Кръчмата в мечтата ми има образа на средновековен хан - широка и ниска масивна постройка, с дебели каменни зидове и покрив от каменни плочи, както е с къщите в Боженци. Всичко е именно от камък - който през зимата пази от студ, а през лятото - от жега.

Прозорчетата са с формата на полукръг, рамките са направени от дърво или ковано желязо, а не пластмаса и имат метални решетки отвън, както и саксии с много цветя по тях и то именно - мушкато, защото цъфти много хубаво и е типично българско цвете - поне така си мисля. В основите пък има засаден здравец - защото много го харесвам, заради името, мириса, зеленината и цветовете през май месец - когато обилно мирише. А бе аз мога да рисувам, даже на курсове по рисуване съм ходила като кандидатствах, та даже два пъти архитектура. Трябва да седна и да си направя скици и да пренеса представата в главата си на хартия.

Портата е яка и здрава - от дебело масивно дърво, с метален обков по нея. А като се отвори и се влезе вътре, първото, което се вижда, е една стена, която заформя подобие на коридор - надясно и наляво, а всъщност е гърбът на огромната и масивна камина. Именно гърбът, защото така се създава въздушна изолация с входа, а от друга страна - огънят, който гори в нея, ще може да се вижда от всички ъгли на кръчмата. Едно от съвременните изобретения ще бъде котелът, вграден в камината - за отопление на цялото заведение по съвсем добре скрити тръби.

Както вече казах, помещението е много голямо и просторно, а отделните маси са на прилично разстояние помежду им, символично изолирани една от друга от декоративни дървени колони, които да служат както за закачалка за дрехи, така и за опора на внезапно замъглилите се от алкохолно опиянение. Отделните сепарета, да ги наречем така, макар и да звучи твърде съвременно, са леко повдигнати върху изолация от дърво, за да не е студено от каменния под.

По стените няма никакви кичове, а само по един фенер над масата - може и с електрическа крушка, все пак не сме съвсем в Средновековието, пък и момента с подмяната на свещите, ако има такива - нещо не съм го доизмислила още. Масите и пейките са дървени, първите - с червени тъкани покривки, а пейките - с удобни възглавнички за сядане - да е комфортно и за слабичките хора, които си нямат собствена подплътеност на задните части

Не се вижда барплот, както и кулери за безалкохолни напитки, каквито всъщност няма да продавам, защото смятам да заложа на чистата велинградска вода, на айрян и домашно приготвени напитки (настойки) от бъз, шипка и коказе; няма оркестър, който да трябва да се овардва от поклонението пред парите и от залитането към чалгарски цигании. Дори и тонколоните няма да се виждат, за да не развалят старинния интериор на заведението. Музиката е само българска народна и се пуска - е, по съвсем съвременен начин, от компютър - на случаен принцип, за да няма предпочитания от и към гостите в това отношение. Естествено, че ще има и място за народни хора - няма начин как да е иначе

В цялото заведение няма да има телевизори или екрани (пък дори и по време на световно по футбол), няма да има светещи реклами - ама абсолютно никакви реклами няма да има, че нещо много им се дразня и повечето са абсолютен кич. Даже и рекламни чаши няма да допускам в кръчмата. Няма също така да рекламирам своето заведение, смятам, че то ако наистина е добро, ще се рекламира само по себе си. Единственото, което ще направя, е сайт в Интернет, но за него ще стане дума в другия пост, където ще продължа с хотела, че този стана доста дългичък.

Искам всичко вътре да е възможно най-просто, обикновено и изчистено. Да не е претрупано, префъцунено и кичозно. Основното, което ще прави това място известно, да бъдат качествените храни и напитки, доброто обслужване и веселбата на ниво - така както аз я знам и помня

Храната ще се сервира в керамични или глинени съдове, в обилни количества, прясна и вкусна. Напитките - също в керамични чаши, а може и в месингови. Ние имаме един такъв комплект от чаши за вино в къщи и наистина усещането е много по-различно, като пиеш вино с тях.

Представяла съм си, че ще заложа много сериозно на снабдяването с храни и напитки. И ще си намеря сама доставчиците на зеленчуци и плодове по селата в Пазарджишкия регион, ще пращам снабдителя /определено трябва да има такъв/ да ходи и да купува директно от хората, които произвеждат, като аз предварително съм избрала, от кого, кога, какво и за колко ще се купува. И месата също, а и за ветеринарния контрол съм помислила Никакви търговци, никакви прекупвачи - тия на чужд гръб печелят. По същия начин ще е с вината и ракиите - директно от винарските изби и в бъчви или домашни такива, ама само ако наистина са добри. В кръчмата ще се сервират единствено български напитки и то наливни - в глинени кани или халби. Никакви изгъзици като коктейли и други тям подобни отровни смеси. Никакъв бутилиран алкохол, ама и строго наглеждане върху източването му от бъчвите, а не като оня управител от оная кръчма, дето вместо да следи какво става в кухнята и на бара, седи и по цяла вечер се заплесва по девойките с къси поли, та даже и пияниците не озаптява.

Другият основен момент е менюто - всичко, което е обявено в него ще го има. И в никакъв случай няма да бъде претъпкато от асортимент, а когато си поръчаш след примерно 10 минути избор и разглеждане, защото искаш да опиташ нещо по-различно, то пък се оказва, че го нямало и от 20 вида бири в менюто например, всъщност могат да предложат само 5. Много умно - нема що. Шарени залъгалки. Затова менюто в кръчмата-мечта няма да е със 500 вида ястия и напитки в него, а примерно с 50 до 70 максимум, ама ще бъдат истински и качествени. Проста истина, която не знам, защо не се разбира е, че богатият асортимент всъщност предразполага към залежаване на стоките и респективно - бракуването им после. Ако изобщо ги бракуват, а не подължават да ги предлагат, което подозирам, че става.

Изобщо този момент със шаренията в заведенията ми е много интересен като средство за примамване на клиенти - лъскаво, шарено, претрупано - като че ли, за да компенсира липсата на идея, недостатъците в храната и обслужването, стремежът - да намамим повече рибки-шаранчета на въдичката. Но - щом има шаранчета, естествено е да има и кой да ги лови, нали?

Освен това много ми се иска да мога да направя така, че за някакъв празник - независимо дали е български, традиционен, бивш комунистически или чужбински, да има изненади по този повод. Те няма да се обявяват като промоция или нещо подобно, а просто на всеки гост, който е там в момента, да се подари нещо дребно за спомен. Тук аз самата имам вече доста идеи за такива подаръчета, а се надявам и други хора да помонгнат, ако се стигне до там

Естествено, към кръчмата ще има и изба и хладилни камери и за самата кухня, и за миялните помещения много съм си мислила, как да се направят. И до много други подробности съм стигала в мислите си на заспиване, но по-добре да заспивам с тези мисли, отколкото с други - също толкова добре познати, но никак даже приятни.

Ще си намеря добър готвач, та даже двама, ще им плащам и на тях и на сервитьорите добре, за да не крадат, да се стараят да си вършат работата, както трябва и да не се пулят и тръшкат грозно на клиентите. И аз самата ще работя там - както да помагам за каквото трябва, така да си наглеждам и гостите и работягите - проверката е висша форма на доверие, нали така беше

А да не забравя и другата много съществена част - тоалетните. За тях мисля да оставя средновековния стил настрана и да ги направя много добри - светли, широки, с големи огледала и в дамската - закачалки за чантите - супер неудобно е като трябва да си вземеш чантата с теб в тоалетната, да се чудиш къде и как да я сложиш, докато си вършиш работата. Но най-вече ще бъдат чисти, с тоалетна хартия, със сапун и с хартиени кърпи за ръцете. Изброявам ги толкова подробно, защото в България все още има заведения, в които този момент е подминат и то доста. И никакви 20 или 50 стотинки, за да влезеш - това е направо гадно - оставил си една камара с пари в заведението и някаква леля, те дебне като тръгнеш да се изпикаеш, за да те дрънка за стотинки - ами ако нямаш - какво?

Винаги съм смятала, даже не толкова са ни учили, колкото това си е лично мой извод вследствие наблюденията ми от другата страна, че едно заведение, за да работи добре, има неща, които се броят на пръсти, но са жизнено важни за успешното му съществуване.

- чистота;
- качествена храна и напитки;
- бързо и приветливо обслужване.

Всички са на еднакво ниво по значение.

И бих добавила още:

* Гостите трябва да се уважават еднакво, независимо от външния им вид /е, все пак си мисля да не допускам размъкнати и мърляви клиенти - нали е заведение за хранене/ и от това, което демонстрират - било то като пари или държание, когато става дума за пози и демонстрации. Като това важи и в посока на изгонване, на когото се наложи, пак независимо от това, на какво се прави. Тоест не държим изобщо на роклите с гол гръб, но и моделите от модна агенция “Анцуг форевър” също няма да се тачат, ама никак даже.

Точно тук реших да дам един пример, в който става въпрос не за кръчма, а за хотел, но най-вече за това, как често се случва външният вид много да лъже.
Имах случка, когато на рецепцията веднъж се появи доста мърляв на вид младеж, който на всичкото отгоре ми говореше на “ти” - нещо, което не можех тогава да понасям. Имаше обаче нещо във физиономията му като цяло, което ме спря да му се тросна, че няма свободни места и да го отпратя набързо, както добре се бях обучила да правя. Всъщност дадох му последния останал свободен за вечерта апартамент. Той се настани и след половин час дойде да си оправим сметките - изкъпан, избръснат, преоблечен в чисти дрехи, засмян и със светнали очи. Обясни ми, че колата му се развалила на път и се налагало да се вре отдолу под нея и затова е бил толкова мърляв. Остави ми бакшиш, два пъти колкото цената на апартамента и една трета от моята заплата тогава, та на всичкото отгоре се оказа някакъв известен /но не и за мен/ пловдивчанин - богаташ, който след това пак ме е изненадвал и радвал с големи бакшиши и подаръци.

* Не трябва да се лъже. Всички в днешно време са учили математика и могат да смятат. А и ние като одитори като си ходехме преди години и с калкулаторите в чантите, та сме правили одит на кръчмарски сметки - уж просто ей така, пък то се оказа, че са ни излъгали с една единичка в десетиците. Много грозна работа. Основният принцип за мен е, че хората може да оставят бакшиши, само ако са доволни, а не защото са били излъгани или са се почувствали задължени по някакъв начин.

* Трябва да се отваря навреме и по възможност - рано. Най-неприятно е, когато си на почивка и разчиташ да пиеш някъде кафе или да закусиш, да се окаже, че заведението още не е отворило или някой чорлав сервитьор да ти обяснява, как машината още не е загряла, а готвачката я няма, за да ти сготви препечени филийки с масло и салам.

* Целият обслужващ персонал трябва да е с чисти дрехи и да има спретнат вид, а не като ги гледаш, да си мислиш за готвача и да ти се отяжда, колкото и да си гладен.

* Трябва да има добра вентилация. Както и заради пушека от цигарите, така и заради мириса за манджа, а и още заради нуждата от свеж въздух, като се заиграят народните хора.

* Цените на храната и напитките се вдигат само при нужда и то тогава, когато заведението се претъпква и започне да има опашка отпред от желаещи да влязат. Това е единственият момент, когато аз лично бих си позволила такова нещо. Защото на полупразна кръчма да обявиш цени, които не са по джоба на обикновения човек, означава две неща - или ще си затвориш заведението в скоро време от липса на клиенти, или ще го напълниш само с тъпи мутри, измислени шоу-звезди, надути бизнесмени и крадливи политици, за каквито клиенти не ща и да чуя. Искам моята кръчма да е народна, за обикновените хора - такива като мен.

Такаааа. Бая дълъг пост се получи и като гледам - хотела ще го оставя за друг път.