Българите сме очевидно много опак-хора. Най-очебиийното доказателство за това е, че казвайки “да” или “не” въртим главата си съвсем на обратно от другите народи и с това съвсем ги шашардисваме, дори и да знаят за тази ни странност. Но само това да беше…
Замислих се върху това по повод продължаващата дискусия в блога на Тишо за Батак.
За Батак се вдигна голяма шумотевица. В началото много хора наскачахме като ужилени. След това се появиха коментатори на нашите реакции: един вид “тия първосигналните пък, а ние гледйки отвисоко и отстрани, бездушно се изказваме така: /следват преразкази на прочетени коментари и моите коментари на тях/”
- колко българите сме били първосигнални, щом така лесно ни манипулират някакви си там. С това “някакви-си-там” съм абсолютно съгласна. Но по отношение хладнокръвното подминаване на подобна елементарна и плоска заигравка с нашата история съм категорично против.
- можело било в тези “твърдения” да има истина - трябвало да чуем какво имали да ни кажат въпросните “учени”. Откога българите сме станали толкова любознателни, толерантни и желаещи да се вслушват в чуждото мнение? Ако във всяко нещо проявявахме подобен разум и разсъждения, мисля че резултатите от сегашните избори нямаше да са такива, както и от всички предишни избори също… Подобна смирена и любознателна позиция на мен ми звучи, като да не е насочена към истинското желание за познание, а отново към последващо подчертаване на собствената по-извисена личност, разбираш ли в сравнение с първосигнално реагиращите простаци, ах… Защото ако беше иначе, вторите нямаше просто да коментират постъпката на първите, а щяха да са разбрали въпросната теория и да контрират с истински аргументи от нея…
- историята ни имала нужда от пренаписване, защото като е написана от комунистите при предишния режим, значи и Баташкото клане заедно с партизанската битка на Милеви скали е изопачено и невярно. Доколкото знам, историята беше преиздадена след 89-та година и никой историк никъде не оспори случилото се в Батак. Но много сега интерпретатори и претенденти /а не учени-историци/ за познаване на историята ни започнаха да обръщат вниманието към себе си - по подобие на онази ала-Балева, твърдейки че този исторически факт е пресилен и преекспониран, защото видиш ли, някой художник нещо бил пресъздал еди-как-си…
Дразня се. От следното:
- българите винаги имаме особено мнение. И много често то противоречи със здравия разум, защото се крепи на инат, а не на трезви разсъждения и поучаване не само от собствените, а преди всичко от чуждите грешки. Много често особеното мнение е продиктувано единствено и само от дълбокото желание да се различиш от сивата маса и да се изкажеш по различен начин: “Дааааа, аз не съм като вас - тъпаци такива!” Особеното мнение също е базирано от вродената подозрителност към всичко, което е очевидно: “Ааааа, тук се крие некаква хватка, не мое то да е толкова просто, некой иска да ме изработи! Аз съм сигурен, че не е така…”
- българинът, когато не може да отговори или да се справи с нещо, винаги ще измисли причина за това, за която обикновено е виновна другата страна.
- българинът вярва сляпо на всичко, което му кажат лицата от синия екран, но не вярва на учебниците по история.
- българинът обича да го забавляват и не може сам да се забавлява, затова -
- българинът обича сеирите и най-много обича да гледа чуждите сеири отвисоко. В това число дори и когато се гаврят с историята му.
Кари says:
Нали има много поговорки и идиоми, които на различни езици горе долу едно означават. Обаче има една българска приказка, която имплицира много от това горе (с което съм напълно съгласна) и която я няма никъде: ти на мен акъл не ми давай, пари ми дай…
29 May 2007, 21:05