Напоследък твърде много се заговори за щастието - кога идва, има ли го, няма ли го, кой е щастлив, кой - не, кога и защо, как…
Аз лично минах през доста емоции тук из блоговете - от хубавите редове на vilford, откъдето се срещнах и с други хубави хора; до тягостното усещане, което ми донесоха едни три реда. И сега поканата от Графът мисля, че ще придаде един приятен рефрен на всички тези изречени думи, от което имаше нужда.
Преди време срещнах някъде една мъдра мисъл, която гласеше, че “ако твърде много говориш за нещо, вероятно е то да липсва около теб и така да изразяваш необходимостта си да се сдобиеш с него”. И да, и не.
Ако не говориш за нещо, повече вероятно е то да е част от живота ти и затова да обръщаш внимание на други, различни неща. Ако не говориш за нещо, не означава, че то липсва при теб, нали? Но от друга страна пък, приемайки доста неща за даденост, понякога не им обръщаш внимание, не си даваш сметка, колко важни са те за теб до момента, в който не ги загубиш. Та като че ли от време на време е добре да си говорим за нещата от живота, за ежедневието и нормалните делнични дни, за да не се окаже в един момент, че сме живели от уикенд до уикенд и от празник до празник и така 5/7 от живота ни да са отминали неусетно. Затова е хубаво да се замислим от време на време са миговете на щастие и да си дадем сметка за нещата, които ни правят щастливи и които често с лека ръка пренебрегваме.
Та сега, според задачата на играта, аз трябва да изброя 6 неща, които ме правят щастлива. Защо ли само 6? Толкова блогъри след това трябва да включа в играта. Да видим:
1. щастлива съм, когато с Валчо правим нещо заедно 
Когато заедно ходим на фитнес, когато заедно пътуваме нанякъде, когато заедно готвим, чистим в къщи, когато заедно садим дръвчета Толкова ми харесва да я повтарям тази дума “заедно”… Когато сме двамата, се усещам завършена и точно като в онази легенда, в която Господ разделил човешките същества на две половини, които да се търсят цял живот, аз си мисля, че съм намерила своята половина и дори вече цепнатините от разделянето са се заличили и напълно сме се слели
2. щастлива и доволна съм, когато в съботната сутрин се протягаме в леглото и гледаме през прозореца, как вали сняг; когато вкъщи е топло и се мотаем по пижами и си пием кафето два часа и ни е спокойно и хубаво;
3. щастлива се чувствам, когато играя хорá. Тогава усмивката не слиза от лицето ми, макар и да си чувствам сърцето в гърлото
4. по същия начин щастлива се чувствам, когато карам колело и особено, когато съм изкачила някое стръмно и дълго нагорнище и макар че едвам се дотътрям до спирката за почивка и гърдите ми свирят от зор, се чувствам доволна и щастлива. Това го изпитвам и без колело, когато ходя в планината
5. щастлива се чувствам, когато направя нещо ново и предъвквам вкуса на непознатото изживяване. Последното ново, с което съм се сблъскала е шофирането. Досега не съм имала такива мераци, но покрай Валчо опитах да карам и един път даже карах по магистралата до Септември и ми беше интересно и забавно, макар че доста се бях спекла 
6. щастлива се чувствам, когато си ходя на Велинград и майка, татко и кучето ни посрещат на вратата и се вдига една врява и глъч и ми е хубаво
А сега кои да са блогърите, на които да прехвърля играта? Ами като става въпрос за щастие, това не би ли трябвало да са хора, с които ми е приятно да говоря, с които ми е спокойно и уютно да си бърборим, пък дори и да не са те блогъри? Има такива, които отдавна не пишат, а много ми липсват. Няколко пъти се опитах да ги разръчкам, но не се получава, за съжаление.
Ето за кои хора сега ще ми е интересно да разбера, какво ги кара да се чувстват щастливи /всъщност това са хора, които още не съм срещала в играта и от тях не съм чула нищо, иначе са много повече/:
1. Милето-Пилето, дето пише толкова интересно, но го прави по един път в годината. Е, добре че съм аз да я разръчкам с някоя игра от време на време
2. Fobos - знам, че гледането на снукър и ходенето по концерти са ти от най-любимите неща, ама разкажи за още такива, моля;
3. Birdy - макар и скоро да писа за щастливите си мигове, направи го пак, ако обичаш - те едва ли са само 6, така че нека да разберем и за другите
4. Val - отскоро се четем взаимно, но открих неща еднакви в емоционално отношение между нас, затова ми е интересно да открия повече такива
5. Ghibli - че и двете се занимаваме със счетоводство не е кой знае какво щастие, освен ако това не е целта на живота ни :-); освен че обичаме котетата и мързеливите снежни неделни дни, кажи какво те прави щастлива - наистина ще ми е интересно, ако споделиш;
6. Вени Г. - да оставим политиката настрана и да си припомним топлите времена от началото на нашето (б)логване в нета, когато по-човешко беше всичко и блогърстването беше просто удоволствие от човешкия допир, а не най-новата и съвременна медия. Вени, кажи какво те прави щастлива?
И ще посоча още двама души, за които ми е интересно да разбера, какво ги прави щастливи и които не са блогъри, но - четящи и коментиращи тук - Диляна и vladi57. Заради което смятам и че не нарушавам правилата на играта, които този път са съвсем задоволителни
Сълзица says:
Когато щъках из интернет, не знам как попаднах в блога на Джекова. Аз не съм в списъка, но се чувствам щастлива когато:
28 November 2008, 18:471. детето ми е щастливо. Тогава сърцето ми е като изворче, прелива с бистра вода. Не мога да го опиша. Щастието може ли да се предаде с думи.
2. когато водя успешно семейството си напред. И когато от всяка криза излизаме по-сплотени и единни.
3. когато съм сред природата. Ставали ли сте рано сутрин да чуете птиците как пеят? И парламента на врабците бурно разисква важни въпроси в дървото на двора. Знаете ли че в английския парламент редиците от маси са разделени точно с размера на три шпаги, за да не могат лордовете да се дуелират. И моите врабци са така.
4. когато чувам сутрин кокошките на комшийката, как си говорят, приличат ми на стари клюкарки, които одумват младите и наперени жени, а самите те са забравили какво е да си млад.
5. когато си легна вечер и съм си свършила работата така, както трябва, а не както може или с други думи - отгоре-отгоре.
6. когато всички обични на сърцето ми хора спят. Всеки от тях е жив и здрав. Легнал е и спи и Ангел хранител над него бди.
Моето щастие е в простите неща. Ала според мен щастието е просто нещо, само че ние сме забравили това в гоненето на химери.
Благодаря ви за това,че ме попитахте кога съм щастлива и аз нахално коментирах без да ме има в списъка, но хора които така пишат за щастието едва ли ще се сърдят. Знам те само ще се радват.
Таня Джекова says:
Сълзице, така е и твоят коментар изключително много ме зарадва и ми хареса и ме направи и мен щастлива да го прочета
Моля чувствай се свободно да пишеш тук, когато и както ти харесва и без да чакаш специална покана, така както сега направи
Поздрави
28 November 2008, 19:22долу правилата! « подковата на жабата says:
[...] е виновна! Тя ме предизвика да наруша правилата в тази игра. Их, че си падам да нарушавам правила! ЧИМИ! ДЖАМИ! ЧИМИ! [...]
28 November 2008, 20:56Fobos says:
Обещавам, че съвсем скоро ще се включа в играта. Имам малко ангажименти в следващите дни и няма да успя, но си го слагам в графата “следващо” и с ГОЛЯМ възклицателен знак за внимание!
Мерси за поканата да се включа!
28 November 2008, 21:49Мила says:
Добро утро
Тази сутрин влязох, за да потърся полезните ти съвети за шофьорските книжки и установих, че за няколко дни съм пропуснала новите неща, които си написала… Нямам търпение да дойде края на деня и да си наваксам 
Мимоходом мернах и този пост;)В тази връзка искам само да кажа 2 неща: 1. благодаря за комплимента и 2. щастието е нещо, за което често си мисля, но напоследък не сме се срещали… Надявам се скоро това да стане и тогава ще разкажа за срещата ни 
1 December 2008, 09:50А днес за шест неща « Бърборанка, весела дюканка says:
[...] Публикувано от birdita на декември 1, 2008 На Танчето явно не й стигнаха десетте неща, които ме правят щастлива, та ме сръчка да пиша за още шест. [...]
1 December 2008, 15:51Birdy says:
Хайде, включих се в първата си верижна игричка
От Велинград ли си бе, моме:) Моето момче е оттам, а аз - от Пазарджик. Това обяснява защо така си импонират нашите географски близки души :)))
1 December 2008, 15:55Какво ме прави щастлива (игра) « Ghibli’s place says:
[...] веригата на тази игра. За включването благодаря на Таня, която е свястна и щастлива и не се срамува от това [...]
1 December 2008, 17:17Ghibli says:
Хехе, благодаря за включването в списъка
1 December 2008, 17:24Дилянка says:
Благодаря за поканата! Доста ме хвърли в размисъл и май няма да мога да се включа съвсем веднага ще ми трябва време
1 December 2008, 22:52КВ: ща-с-ти-ето! « подковата на жабата says:
[...] от Val на декември 2, 2008 За Танчето, Димитър и Светла, които наскоро пожелаха да ме видят [...]
2 December 2008, 10:05Таня Джекова says:
Вай, само един ден да не вляза в нета и тук какъв купон сте си спретнали
Значи подред:
Фобос: чакам
Миле: недей така, тогава разкажи за щастието, което вече си изпитвала, когато ходиш на концерти, например
Недей толкова черногледо моля 
Бърди: Ми от Велинград съм я, и на всичкото отгоре съм учила 4 години в немската в Пазарджик - та тоя град много близък го чувствам наистина
Гибли: радвам се, че прие - аз леко се притеснявах да не се разсърдиш, че слагам линк към блога ти, защото такъв няма в ник-нейма ти, а на мен впредишна игра ми се разсърдиха, че давам гласност на един скрит блог, ама реших да рискувам, защото наистина ми беше интересно да разбера
Дил: чакам, чакам - ти не бързай, ама го напиши хубаво
2 December 2008, 10:36Birdy says:
Е стига де
2 December 2008, 10:47И ние там сме учили и от там се познаваме :)))
Я малко повече инфо на мейлчето ми, м? :))
Дилянка says:
Здрасти Танче! Твоята покана да споделя шест неща дето ме правят щастлива мира не ми дава , много се хвърлих в размисъл и не знам докъде стигнах, ама все ме избива на едни философски размисли и настроения, а пък сигурно щастието е в простите неща. Та да видим :
1. Щастлива се чувствам в съботните дни, когато племенницата ми, която живее на етажа над мене и е на година и 10 месеца отваря вратата на моята стая ,където спим аз и свако й,безсрамно рано в 7,30 часа сутринта, за да ни каже че е гладна, да ни изкара от леглата, за да се построим всички на масата. А масата е в една стая дето има печка на дърва и където до това време вече майка ми е станала и направила домашни мекици, сварила ни е кафе и ни чака да се съберем. Така си изкарваме цял ден в стаята с печката на дърва, в разговори, слушайки канала с фолклорна музика / защото за племенницата това е единственото ля-ля дето съществува на този свят/ понякога си танцуваме, понякога се глезим като пием коняк или мартини с родителите ми и някак всяка събота си е празник, защото всички сме живи и здрави и сме себе си.
2. Щастлива се чувствам, когато се срещам с истинските си приятели, когато си говорим за нещата от живота за това какво е преживял всеки от нас, когато си даваме подкрепа, когато си споделяме надеждите и въжделенията.Става ми някак спокойно, родно и уютно и се радвам, че имам шанса да познавам тези хора .
3.Може и да е тревиално, ама се чувствам щастлива и като си свърша добре и качествено работата,която работя и която си обичам по принцип / само да не се налагаше да се занимавам с невероятни дивотии понякога/ обзема ме едно удоволетворение, обхваща ме една мотивация започвам да си градя едни планове за бъдещето и всичко ми изглежда просто и безкрайно лесно. Хубаво е, че има такива мигове дето да си ги спомняш, като ти е трудно.
4. Щастлива се чувствам като отида на театър, или като прочета някоя хубава книга от която помъдрявам, или когато отида на концерт и слушам нещо на великия и унифициран език на музиката. Някак в такива моменти ми се пречиства душата и си спомням важните и истинските неща в живота, тези заради които си заслужава да изживяваш повечето еднообразни и сиви дни, защото тези важните неща са ти ” боядисали” живота - може да са били някакви си мигове, ама от онези дето да си кажеш ” ми да - аз просто съм била щастлива тогава”.
5. Щастлива се чувствам когато танцувам - когато играя хора, защото и аз много обичам / макар че съм доста далече от твоите умения / припявам си песните на които потропваме, замислям се над истините от живота дето са вплетени в думичките им, или когато танцувам с един точно определен човек и знам че в този момент аз, той и цялата вселена сме в пълна хармония, споделяйки една енергия, давайки си сила един на друг, чувствайки добрината и топлината дето извира от душите ни. Няма по-хубаво място от прегръдката на мъж, с който се чувстваш сигурна и истинска и точно в такива моменти знаеш защо светът е за двама.
6. Щастлива се чувствам като гледам морето, като слушам шума на вълните, като усещам ветреца дето ти вее косите и мириса му обичам .Тогава си мисля колко е важна природата и колко сме свързани ние човеците с нея, колко е ценен живота по принцип и колко е важно да го пазим.
17 December 2008, 00:00Таня Джекова says:
Дил - страхотно е и благодаря, че го сподели. Наистина много ми хареса, най-вече затова че така добре си описала чувствата и състоянията, когато си щастлива. Почти всичките са ми познати и на мен като щастливи мигове и те разбирам много добре.
Ама всъщност то това са простичките неща, а мисленето и дефинирането им е трудно, защото в ежедневието сме се отнесли в “сложни” казуси и забравяме за чувствата.
Благодаря пак
17 December 2008, 10:38P.S. Само да кажа, че вмъкнах на места по един ред за по-лесно четене.