K.I.S.S.

Днес се разхождах из блоговете, че отдавна не го бях правила и установих как апетитът идва с яденето. Вече от доста време насам си мислех, че блогърстването е взело да ми омръзва, макар и да знам, че графоманството си го нося в себе си и се пробужда от време на време.

И така както си мислех, че не ми се пише, така и попаднах на някои смешни с претенциите си статии по други блогове, които ако не съчувствие, то поне желание за драскане събудиха у мен.

Вероятно от това, че макар и снежни месеците февруари и март са свързани с два празника, които хем навяват на пролет - разбирай нагонът се събужда, хем предизвикват всички да започнат да говорят за феминизъм, еманципация, колко са ложи мъжете, колко са лоши жените и прочие теми, така удобни за чесане на езиците на хора, които вместо да практикуват занаята, се дърлят без никой да ги натиска при това. Много си личи, когато някой се напъва да напише нещо добро. Личи си, защото е пълно с драма на чувствата, винаги има някой който хем му се иска, хем не му стиска. Винаги има многострадални Геновеви както от мъжки, но повече от женски род. В допълнение е задължително някой да се е опитал да задоволи комплекса си за малоценност, поставяйки се в центъра на събития с почти ясен край и който/която сега миловидно да чупи вежди с рефрена: “Съгреших, ама нали е човешко, не бъдете груби към моята чувствителна душа.” Което на мен винаги ще да ми звучи, че Геновевата не й е стигало да се навре между шамарите, ами сега иска да продължи да е център на внимание, като се опитва да събере някакви овации, разказвайки за многострадалческите си преживявания.

Такава Геновева не съм била, но ми е ясно какво може да напише човек като се напъва. То и това е човешко, нали Всъщност темата за мъжете и жените е една изключително благодатна тема. Тя никога няма да се изчерпа, защото винаги ще има хора, които ще преоткриват както красотата, така и грозното в тези отношения. Винаги ще има объркани и откриватели, винаги ще има ангели и дяволи, винаги ще има по-силни и по-слаби. И винаги ще е удобна за тези, на които им се дращи по хартията или трака по клавиатурата и на които им е дошъл писачески напън и трябва да си го излеят (като на мен в случая )

Скоро писах за това как всичко е в главата. Дори и сексът, за да е удоволствие, също зависи преди всичко от органа между ушите, а не от тези между краката. И за жените и за мъжете е така, защото когато човек не е обичан и е използван за някакви цели, това му повлиява на самочувствието, а оттам и на физическото състояние, и на отношенията с другия пол, и на секса, и на външния изглед.

Мъжете обикновено биват използвани за пари, а жените - за сексуални обекти. Не че те не са се поставили сами в такава светлина, защото преди да се стигне до използването е било собствената неувереност в себе си и запълването на тази дупка с демонстрации. И пак опираме до обичта към себе си и към другите.

Мъж, който има съмнения за това, че жените го харесват, започва да изтъква колко добре е материално, като харчи безогледно пари пред компании в кръчмите и е надут като пуяк и демонстрира сила и власт. Затова обикновено мъже, които си играят със скъпи играчки и залагат самочувствието си на блясъка им, вероятно крият нещо, което дори и от пубертета може да им виси на шията.

Жени, които подозират в себе си липсата на качества и умения за справяне в живота, залагат на това, което се котира - привлекателен външен вид, пред който мъжете обикновено не разсъждават с правилната глава. Това умело се използва от жените за осигуряване на материална стабилност в живота.

Както всяка една истина обаче, всичките тези съмнения винаги изплуват като зехтин над водата. Само истинските неща остават такива, каквито са. Защото всичко друго все по някакъв начин ще се завърти и ще покаже всичките си страни, някои от които са били пазени в тайна. Не че е необходимо да се стига до толкова явното откриване на истината. Не е необходимо, защото всички много добре знаят в душите си, кой с кого заради какво е. И другият също го усеща това. И всичко започва да пречи. И нищо не върви както трябва. И си мисля, че в такива моменти, човек преди да сочи с пръст другия, е редно да бъде честен пред себе си и да си признае, какви собствени страхове и нужди задоволява чрез другия човек, преди да предяви останалите си претенции към него. Защото ако от един мъж се иска само да има пари, защо после се почва с претенциите, че не бил добър в леглото, че не бил красив, че не бил умен и т.н.? Честно ли е това?

Защото ако всичко друго може да бъде изтъкнато като аргумент за раздяла пред хората, то тази потайни мислички и сметчици си остават там на дъното на кладенеца и само ние знаем, че са там. И затова те най-много на самите нас тежат и ни пречат. Никой друг няма да ни осъди освен ние самите. Всичко е в главата. Мисля, че така съвсем добре се онагледява библейската повеля: “Не съди, за да не бъдеш съден”.

Знам, че когато се говори отстрани, е по-лесно да се правят анализи, да се философства, да се категоризира. Но понякога ми идват мисли в главата, които като че ли някой ми ги е изсипал, защото чак зяпвам от удивление, когато осъзная, какво всъщност съм разбрала в този момент. И как всичко е свързано, като това например:

За да се чувства една жена добре с мъжа до нея, трябва да се чувства непрекъснато обичана.
За да се чувства една жена непрекъснато обичана, трябва да е спокойна и ведра в душата си.
За да е спокойна и ведра в душата си, тя трябва да е в унисон със себе си.
За да е в унисон със себе си, тя трябва да знае какво иска.
За да знае какво иска, тя трябва да е достатъчно мъдра.
За да е достатъчно мъдра, тя трябва да усеща света около себе си.
За да усеща света около себе си, тя трябва да има отворени сетива.
За да има отворени сетива, тя трябва да бъде спокойна.
За да бъде спокойна, тя трябва да бъде обичана. Преди всичко от себе си.

Тези дни си мислех доста върху това, защото няколко пъти ми се случи да получавам по мейла запитвания по счетоводни въпроси. Не обвинявам хората, че го правят, защото аз многократно съм заявила, че нямам против да ме питат - стига да мога да отговоря.

Започнах обаче да се дразня лека-полека, защото неграмотността на авторките на писмата взе да ми идва в повече. Започна се с това, че ми пишеха на шльокавица и това беше повод да избеснея тук в блога си още веднъж на тази тема. Раздразнението ми продължи да нараства, когато започнаха да ми пишат и девойки с молба да им дам решение по точен казус и най-дразнещото беше, че го правеха да си вземат съответния изпит и имаха наглостта да ми кажат, че изобщо не знаят, защо го учат това счетоводство.

Навирвах рогата, както обикновено правя, когато ме издразни някой, но въпреки това изпращах решенията с молба да ми кажат после, дали е имало някакви забележки от страна на изпитващия идали решението е било правилно. Защото ако не е било, ми се иска да знам защо, за да си потърся грешката и коригирам собствените си знания. Но нито един път не получих отговор на тази своя молба, освен че според мен беше редно и едно “Благодаря!” да кажат и това беше нещото, което всъщност ме накара да напиша този пост.

Започнах да се чудя дали изобщо е правилно да се поднася така знание наготово. Когато писах онези постове, бях много ентусиазирана и исках да споделя своите знания, защото смятах, че така допринасям за общото повишаване на грамотността на населението.

Сега обаче си мисля, че е точно обратното.

С това, че предоставям знание наготово, аз всъщност вредя на човечеството, защото то така изобщо няма да си напъне гъза и да се постарае със събствени усилия да постигне нещо през живота си. Глупави и неблагодарни студентки ще си взимат изпитите с лесно получените решения на задачите от мен и ще получат отлични дипломи, че могат и знаят нещо, а това ще бъде една огромна лъжа с моя помощ. Същите глупави и неблагодарни студентки ще родължават така кръшно да лавират в живота и това ще бъде за сметка на хора, които са получили тройка на изпита, но със собствени усилия.

И затова смятам да прекратя тази практика и пиша този текст, за да мога бързичко да обясня на всякакви хитруши, дето се домогват до лесни знания, че спирам кранчето, защото не искам да участвам в голямата лъжа относно техните знания.

Ще помагам само на хора, които не просто искат вода, а искат да им посоча пътя до извора. Тогава си заслужава.

Които и без земетресение са низвегнати от собствената си държава, която по малоумие и алчност може да се сравнява именно с управата на Хаити. И ах тия гнусни журналя, дето правят мили очички, само ако имат полза пред някой голям брат да се докарат. Щото за децата на България пишат, само ако чужди журналисти го направят. Мина кампанията за Могилино, от която Ани Салич се научи да си извива жално веждите и сега го прави още по-успешно в кампанията за децата на Хаити по телевизията, докато родители и деца се борят за живот - тук, на наша си територия, в наши дни, в съвсем реално време.

И онези от фонда на госпожата Лидия Шулева, дето дават пари след като се върнат от ваканция, когато пък всъщност станало прекалено късно. Ама тия хора имат ли душа, тях майка не ги ли е раждала, те деца нямат ли, болка не умеят ли да чувстват….

Сега всъщност не става ясно срещу кого плюя - срещу държавата, която не й пука, или срещу журналята, на които също не им пука. Срещу всичките накуп плюя!!! Защото водещото и в двата случая са парите, а не волята за помощ, под каквото прикритие се опитват да наваксват затлачената си душа. То не бе мерцедеси, то не бе ГМО, то не бе дискриминиране на болните, то не бе заменки и бетон, то не бе отрови, то не бе лекари, то не бе чудо в тая жална страна… Дали вече официално станахме бананова република? Наред с Хаити и Сомалия? И да не сме, още малко има до там…

Защото ако наистина искаха да помогнат, а не да позират, щяха да направят, ама наистина да направят, а не да призовават други да направят нещо. Ето така правят някои хора и дават пример на всички.

Нека се присъединим!

Вероятно всички сме се убеждавали в правотата на това клише. И до такава степен сме го изтъркали, че продължаваме да очакваме разрешение на проблемите си отвън, чрез някаква непозната досега чудодейна, магическа сила. Простотата и обикновеността на тези твърдения ни кара да преброждаме светове, за да се върнем най-накрая в лоното на собствената си същност и да разберем, че този, който има пълен контрол над нашия живот, сме самите ние.

Попаднах на поредния пример на отговор, който отдавна ми е бил известен, но съм го подминавала - къде в нарочна разсеяност, за да си оправдая неспособността да се справя с него, къде от глупост, породена в течението на общественото мнение, което с бучене се е опитвало да потуши онова тъничко гласче вътре в мен, което винаги ми нашепва отговорите. Дори и когато не искам да ги чуя.

Днес ми е някакъв особен ден. Ден с водовъртежи - от онези, в които нямаш време дъх да си поемеш, вода да пиеш, храна да ядеш. Защото вътре в мен се случва чудо - душата ми е пълна и това, което ми е тежало, го няма. Досега нещото, което ме е тормозело най-много в отношенията ми с хората, с които прекарвам 8 часа по 5 пъти в седмицата, е било липсата на разбирателство и единогласие. Не ме е плашела работата. А това че си пречим взаимно, вместо да е обратното.

Покрай финансовата криза в държавата ни, няколко пъти срещнах твърдението, че кризите са полезни, защото вадят на бял свят нещата такива, каквито са всъщност. И тази седмица за мен беше изпълнена с кризи - лечебни и на място. Срещах се, говорих много с колеги, научих неща, които ми показаха, че всъщност много малко знам за работата с хора и че това е може би едно от най-трудните неща. Защото се оказва, че аз всъщност вече не съм толкова счетоводител, въпреки че така си мисля, а повече администратор, психолог, наблюдател, анализатор, дори и манипулатор ако трябва. И макар днес да препусках наляво-надясно из офиса и чувствах, че ще почна да изпускам пара като чайник върху кюмбе, чувствах още, че това е правилният начин. Чувствах го и цялото ми същество ликуваше, че се е намерил общият път на разбирателство, единогласие и визия за екипа, който искаме да изградим, сплотим и задържим.

Направо се носех на криле, докато се прибирах и еуфорията продължаваше да ме държи. Усмивката на лицето ми разцъфна още повече, когато се прибрах и намерих грижливо подредена вечеря за мен. Подредени чинии, прибори, салфетка, хляба и кана с вино. И до тях - половин шоколад И всичко това беше сякаш опаковано в грижата за мен, сътворена от моето съкровище и която чак ми се струваше да е видима като някакво искрящо енергийно поле, което трепти над масата в кухнята. Говорих с Валчо по телефона, и му благодарих за този подарък, и му казах колко много го обичам, и му разказвах въодушевено цели 15 минути за чудесата от деня, без да спра - едвам си поемах дъх.

И също така еуфорично седнах да пиша този пост, мислейки си още за една друга случка, която ми се случи тази седмица. На пръв поглед няма общо с емоциите ми в офиса и вкъщи, но на втори има, защото всичко е свързано и защото всичко е в главата.

Тази седмица получих отговор от Нанси Мейкин, която след година и половина сколаса да ми отговори на запитването, дали мога да преведа и публикувам в блога си нейната история. Тя ми отговори кратко и просто:

Dear Tanya,

Please forgive the tardiness in responding to your message…. Your certainly have my permission to translate my story and publish it on your website at no cost to you.  My mission is to spread the word that the power to heal comes from within….

Bless you in your quest to help others,

Nancy Makin

В превод:

Скъпа Таня,

моля да ме извиниш за забавянето на отговора на твоето писмо… Със сигурност имаш позволението ми да преведеш моята история и да я публикуваш безплатно в своя сайт. Мисията ми е да разпространя знанието за това, че силата да се излекуваш идва отвътре…

Бъди благословена в търсенето си на помощ за другите.

Нанси Мейкин

Прочетох отново историята и си припомних как се развълнувах тогава, когато я прочетох за първи път и когато съпреживях написаното. Не че беше толкова откритие тази история, колкото беше изключителен пример и илюстрация, как нещо вътре в нас е в основата не само на дебелеенето за хората, които имаме този проблем, а и на всякакви други проблеми. Това нещо е душевна празнота, липса на удовлетвореност, липса на уважение към самия себе си, самообвинения, нехаресване, заблуда и лутане в мислите, липса на визия за собствения ни живот, липса на ответ у другите, самосъжаление. Голяма част от всички тези проблеми - породени от натрупването на грешни очаквания, представи, мечти, илюзии, разбирания, непознаване на самия себе си.

Което само по себе си не е грешно. Човешко е. Грешно е да се оставиш да затънеш, да спреш да търсиш, да спреш да се надяваш. Защото ако спреш да търсиш, няма да видиш отговорите, които са около нас. Така както Нанси е гледала компютъра като изкопаемо, но към което все пак е протегнала ръка, макар и недоверчиво. За нея компютърът е било средството да се измъкне. За други може мотиката да е това средство. За трети - книгите, музиката, творчеството и така нататък… За всеки има от всичко…

От друга страна - дълго време не можех да разбера противоречието, което предизвика у мен тази статия. Не разбирах и не можех да си отговоря на въпроса, защо у мен да има дупка,  породена от неудовлетворение или липса на уважение към самата мен, която да искам да запълня с тъпчене, когато на пръв поглед всичко е повече от прекрасно. Имам прекрасен съпруг, имам прекрасни родители, моят съпруг също има прекрасни хора за родители. Имаме уютен дом, прекрасни и стабилни професии, имаме общи мечти и прекрасни надежди. Какво би могло да не е наред при цялата тази прекрасност, та да се чувствам аз неудовлетворена и това да ми се отразява като излишни килограми, в следствие на които да изпитвам още по-голяма неудовлетвореност и така да трупам още повече излишни килограми и така да попадам в спиралата на порочния кръг до безкрайност?

Имаше моменти, когато обвинявах работата си и й приписвах чудовищни недостатъци. Била натоварена. Била изпълнена със стрес. Била заседнала. Била задушаваща. Била такава и онакава. Но истината е, че работата ми наистина е добра, че фирмата е една от малкото, в които простотии има рядко, само от време на време и то заради клиентите, а не вътрешно породени и че всъщност само си намирам оправдание.

Имаше моменти, когато обвинявах семейния си живот за това, че ми пречи да си метлосвам както в периода преди него - един вид да изживявам пълноценно най-хубавите си години. С колела и без колела, по планини, равнини и долини, по нашенско и чуждоземско, дни и нощи, в които бях във върховата си форма, защото карах колело, играех народни танции пътувах непрекъснато. Люшках се между крайностите - хем исках да продължава това безметежно летене по географските ширини, хем исках да създам стабилно и здраво семейство, на здрави и истински основи, а не върху излюзии, заради което трябваше да изоставя хвърчането, да пренаглася часовника си и да преосмисля разбиранията си. Това люшкане между исканията ми ме раздираше всъщност отвътре и лежеше в основата на неосъзнатото недоволство - с други по-прости думи - не знаех какво точно искам, защото всъщност опознаването на външния свят е много по-лесно и привлекателно от опознаването на този вътре у нас самите. Бях се научила да летя по географските ширини, така отлагайки момента на спирането на място и вглеждането навътре.

Стигайки до извода, че всичко започва от мен самата и резултира пак на същото място, разбрах, че човек където и да се намира - на планината, на морето, в панелката или в офиса, сам и единствен той придава красив или грозен смисъл на съответния момент. Аз. Никой друг. И ако си мисля, че останалите ми пречат и са виновни за това, че нещо не върви, то значи аз съм тази, която не може да стигне до тях - нито да ги разбере, нито да прокара идеите си. И че мястото няма значение, въпреки че има такива места, които ни помагат с излъчването си - да, там става по-лесно, но пак се случва в душата ни, а не в планината или на морето. Нашата душа е тази, която преживява мига, а ние с хилядите си мисли, съображения, размишления, философствания сме се загубили и не даваме на тънкото гласче да си каже думата и да укрепне. И не че това беше нещо ново като откритие. По-скоро беше ново чувство.

Давах си сметка, че невинаги обстоятелствата се нареждат точно както на нас ни се иска. И че това както проблем, може и да е шанс. Но тази мисъл, не внасяше успокоение в мен. Не успявах да се пренастроя така, че да извличам красивото или пък полезното от всеки миг. Просто ги губех - миговете. Не ги усещах просто. И това още повече ме изнервяше, защото виждах как те безвъзвратно си заминават. И вероятно това, което ми помогна, беше общуването. Нещото, което преди наричах, а и още ми харесва да използвам като израз: докосване на съзнания. И още по-красивото е, че се получи с хора, които смятах за далечни на мен като разбирания и манталитет. Защото си мислех досега, че докосването на съзнания е възможно, когато си открил себеподобно и мигът е подходящ за споделяне на съкровени мисли и желания, за разнищване на еднакви усещания. Като на бутилка вино, пред запалена камина, в тиха зимна нощ… А всъщност се оказа, че докосването на съзнания се получи с хора, с които имаме еднакви проблеми, а ние самите сме доста различни. И това което ни сплоти и позволи да стигнем до този уникален момент, беше желанието ни да намерим изход заедно и да не се предадем всеки поединично. Желанието да обединим силните си страни и да си помогнем да преодолеем слабостите, които всеки от нас има. Сега като се замисля, си давам сметка, че когато е имало трудни моменти и между нас с Валчо, точно същото желание ни е помагало да ги преодолеем.

А точно обратното е тегоба за много хора - усещането за самота, дори и когато си сред много хора. Усещането за неразбиране от околния свят или от близките хора, за отхвърляне, за тежест и умора, които искат ние непрекъснато да се зареждаме с външно гориво. Празнотата е емоция. Тя е потушена болка. От несбъдването на нашите очаквания. Която е като тлеещ пожар. Без силни и явни признаци, за които разумът да дава индикации, че нещо не е наред, защото той смята, че според логиката на нещата всичко е наред. Но дупката остава дори и да е надълбоко и ние се опитваме да я запълним - кой с храна, кой с алкохол, кой с късмет, кой с наркотици, кой с адреналин, кой със слава и прочие…

В целия този процес на съзряване си дадох сметка, че има още нещо, което ми помогна тази седмица да се завихрят такива събития около мен. Вече писах за него един път, но си заслужава да се спомене и натвърди още повече това знание, за да могат повече хора да разберат за него. Защото когато осъзнах, че имам проблем в главата си, аз започнах да се самообвинявам, че съм неспособна да се справя с него и пак се оказа, че затъвам. Това е Техниката за емоционална свобода - ТЕС. Защото тя помага, без да има нужда да се заравяш надълбоко и да търсиш логически причини за емоционалния си проблем. Не ги търсиш, а те сами идват при теб като отговори и обяснения. То е като някакъв механизъм, при който ти поставяш проблема на своето същество и му помагаш да го отстрани и излекува, като го наблюдаваш и насочваш чрез отговорите, които получаваш в ответ.

Не съм се справила изцяло с това, което съм открила у себе си. Предполагам, че утре, когато отмине еуфорията и ме обземе рутината на ежедневието, лека-полека ще забравя за сегашните си крилати емоции. Но във всички случаи ще ми е по-леко на душата. Ще знам, че когато стъпиш на здрава и твърда почва и започнеш да вървиш или ще стигнеш надалеч, или нависоко.

И номерът е в това да си отвориш очите.

Да видиш другия до себе си, да се слееш с него, да стъпиш в обувките му.
Да почувстваш красотата на обикновените неща, на мига, на малките жестове.
Да покориш върхове с малки стъпчици.
Да изминеш огромни разстояния, запомняйки всеки един свой дъх, защото е бил неописуемо удоволствие.
Да не се носиш по вълните, а да плуваш, загребвайки мощно водата и да чувстваш как съпротивлението на течението не те мори, а те прави по-силен.
Да почувстваш, да съчувстваш, да чувстваш…

Колкото повече на науката се налагало да се занимава с изключително малкото и изключително голямото, учените се нуждаели от език, който да им помогне да боравят с числа с много нули или много числа след десетичната запетая.

Когато киловатът  станал твърде малък, за да се справи с увеличаващото се прозиводство на електроенергия, в употреба влязъл мегаватът. Когато милиметрите станали твърде големи, зада се измерват много малки неща, в действие влезли микрометрите. Но за много съвременни нужди мегаватът е твърде малък, а микрометърът твърде голям.

Затова учените са приели стандарт от представки, които могат да се прикрепят пред всяка мерна единица, за да са в състояние да работят с числата.

Взето оттук.

За тази книга научих от Дачи. Няма да повтарям нейната анотация, а ми се ще да цитирам нещо, което много ме впечатли:

- Хайде, не е толкова страшно! - Младата жена постави гълъбицата на перваза, без да я изпуска от ръцете си. - Добре ли си?

- Не съвсем…Страх ме е, че мога да падна!

- Но ти можеш да летиш!

- Да, така е, но… Никога няма да се престраша сама!… Не, не ме пускай!

Двете постояха така няколко минути, а Светлина забеляза, че приятелката й е стиснала очи и не смее да ги отвори. Внезапно Галина каза примирено:

- Хвърли ме! Вдигни ме и ме хвърли от прозореца!

- Какво говориш?

- Това е единственият начин!

- Но аз… Ти трябва сама да го направиш, когато си готова!

- Никога няма да бъда готова. Моля те! Искам да отлетя, но не мога без помощта ти…

Светлина се поколеба, а след това погледна надолу от кулата. Някъде много далече, под основата на зида започваше отвесна скала, а дъното на пропастта се губеше в синкава мъгла. Младата жена усети, че и нейното сърце започва да бие неудържимо и затвори очи. Протегна ръцете си напред, като инстиктивно хвана по-здраво Галина. А след това си пое дълбоко въздух и я пусна.

Като че ли не съвсем случайно днес два пъти става въпрос за горчив шоколад… Имам още една книга от Красимира Стоева, почвам да я чета сега.

Вчера с Валчо окосъзряхме в магазина шоколад на Lindt с 99% какао. Текъв не бях виждала досега - най-големият процент беше 85. Всъщност това не е шоколад. Има много особен вкус, не е горчиво, не е сладко. Приятно е, но е изненадващо. И се препоръчва консумацията му заедно с…. кафе!

Хората, знаейки добре за тази изненада, са написали следното на опаковката (направо ще превеждам от английски):

“Важно: Съвет за тестване на вкуса

Excellence 99% е уникален шоколад, който разкрива цялата сила и богатство на какаовите зърна. За да разберете изцяло вкуса му, ние ви препоръчваме постепенно да настройвате небцето си чрез разнообразието от нашите шоколади, започвайки ог Excellence 70%, после 85% и накрая 99%.

Най-добрият начин да почувствате Excellence 99% е да отчупите малко парченце и да го оставите да се стопи бавно в устата ви.

За да изпитате целия букет от аромати в какаото, опитайте да придружите какаото с малко кафе.”

На мен тази “инструкция” много ми хареса, та даже ме разсмя, когато я прочетох. Естествено, след като бях опитала едно парченце вече. Защото ми прозвуча като откъс от “Шогун” - аналогия с чайната церемония. Всяко едно действие е описано подробно и става ясно, че вкусът е не само в какаото, а в церемонията по опитването му.

Мисля, че ще му стана фен, въпреки че в повечето магазини рядко се намира.

ВАЖНО!!! Скоро ми мина пред очите новина, че са или ще бъдат приемани промени, касаещи отпадането на забрани за използване на ГМО в България. Може би точно това се опитваха любимите ни управляващи да хързулнат скришном, докато ни загалвичкаха с референдума за новините на турски език, дали?

Днес получих по мейла петиция и подписка, която да подпиша и го направих тук. Направете го и вие, това е най-малкото което можем да направим за своето и на децата ни здраве.

За всички многознайковци, които веднага ще оплюят петицията като безсмислена - моля, помислете. Това наистина е най-малкото, което можем да направим и ако не го направим, ще е срамота. За повече действия - идеи са добре дошли. Без плювни!

Статия в Дневник  от Атанас Чобанов, www.atanas.fr

Новите разпоредби в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за следене и задържане на трафичните днни бяха приети от ГЕРБ и ‘Атака’ на първо четене. В хода на обсъжданията противниците на законопроекта наблегнаха на нарушаването на гражданските права. Друг аспект на ЗЕС, който не беше толкова активно обсъждан е, че той води до безмислено харчене на пари на данъкоплатците, тъй като предвидените технически мерки за проследяване на трафичните данни лесно и напълно легално могат да бъдат заобиколени от всеки средно грамотен гражданин.

Неотдавнашните гръмки акции на МВР със залавянето на групата за отвличания ‘Наглите’ доказаха, че проблемът на службите не е в ‘отрязаните ръце’, както картинно се изрази министър Миков при отхвърлянето на предишната версия на ЗЕС от миналия парламент. Основният проблем е течът на информация и това бе признато лично от премиера Борисов, който обясни на пресата, че е събирал разследващите в дома си в Банкя, за да не научат ‘наглите’ какво им се готви. И то какви разследващи: вътрешен министър, главен секретар на МВР и главен прокурор.

Разбрахме, че главните глави на хтоническо държавно чудовище* могат да са достатъчно ефективни без да имат гарантиран със закон неограничен достъп до личното пространство на всички. Какъв е тогава смисълът да се дава право на стотиците други глави да пъхат обрасналите си с мафиотски полипи носове в личното пространство на хората и да следят с кого си чатят, кому пращат мейл, какви сайтове посещават и какви коментари оставят по форумите?

Отговорът на МВР е, че целта е да се профилактират престъпниците, но гражданите с право подозират, че целта е да се профилират най-активните българи в Мрежата. Това са хората, умеещи да боравят с информация, а най-интересни за службите са тези от тях, които проявяват гражданска позиция и се включват в различни инициативи. Наистина силите на МВР не стигат за профилиране на всички потребители на интернет в страната, но за ‘сивото вещество на нацията’, което се състои от 10-20000 души могат и да стигнат.

100% анонимност в интернет няма. Но ако сте журналист, политически или граждански активист, честен бизнесмен или просто почтен гражданин, който не иска да го подслушват, съществуват прости и безплатни прийоми, за да се предпазите до голяма степен от следене на трафика и съответното профилиране. Използването на VPN, и евентуално TOR Ви дава достатъчно ниво на анонимност. Забележете, че ако имате престъпни намерения нямате никаква гаранция, че ще останете скрит ако използвате тези методи. Ако съществуват подозрения, че готвите сериозно престъпление, което се квалифицира като такова и по критериите за европейска заповед за арест, службите могат да приложат много по-сериозни СРС отколкото да анализират Вашия интернет трафик.

Образно казано, техниките за избягване на проследяване в Мрежата са същите като тези за избягване от ‘опашка’ или ‘външно проследяване’ на жаргона на службите в реалния живот. Трябва да изберете сложен и заплетен маршрут и да заличавате следите си.

Например, тръгвате от София за Варна с колата си регистрирана на Ваше име. На изхода на София ви записва камера и на входа на Варна също. Това е класическо проследяване на трафик ако не сте взели предпазни мерки. Същото се случва ако посетите някой сайт от домашния си компютър през директната връзка на Вашия интернет доставчик.

За да скриете следите си от камерите можете да спрете някъде по пътя, където няма камери, да се прехвърлите в кола на Ваш познат, която не е на Ваше име. След това влизате във Варна от север или от юг, а не откъм магистралата за София. По подобен начин работи заличаването на следите в интернет, но трябва задължително в един момент да излезете извън страната и да направите подмяната там. Това е така, защото за разлика от пътната мрежа, в интернет целият трафик в България може да се следи.

Използвайте VPN

VPN означава Частна Виртуална Мрежа (Virtual Private Networк). Това е малък стандартен софтуер, който е вграден в операционната ви система. Той Ви позволява да се свържете по криптиран канал със сървър извън България и да насочите целия си интернет трафик в този криптиран канал.

Представете си, че си седите удобно у дома и от личната си интернет връзка напопържате министъра на вътрешните работи в коментарите към злободневна статия. По Наказателния кодекс (чл. 148) попържнята ви се квалифицира като престъпление от частен характер ‘обида и клевета’ на длъжностно лице и рискувате до 10000 лева глоба и обществено порицание. Малко след вас министърът прочита какво сте написали и никак, ама никак не му харесва. Той се врътва на стола, влиза в интерфейса към провайдърите, предвиден от новия ЗЕС и за секунди намира кои IP адреси са пращали данни към сървъра със статията. А от IP адрес до реален адрес пътят е кратък…

А сега си представете, че си седите удобно у дома, но личната ви интернет връзка минава през тръба, за която бронебойни патрони няма открити, няма открити. Шпионските програми на МВР могат само да опипат тръбата, тоест, да констатират, че съществува тръба, че е ваша и че в нея нещо има. Какво има там и каква е крайната му дестинация остава загадка за службите.

Така вашата солена попържня ще мине по тръбата от България към някоя страна където тайната на кореспонденцията е свещена и законът я защитава. Например Швеция. В Швеция данните ви излизат от тръбата и отиват до българския сайт, където ще попържате министъра. Сайтът регистрира, че го е посетил шведски IP адрес. Съответно това ще види и любопитният министър.

Теоретично може да се анализира целият изходящ трафик от България, за да се засече кой се е свързвал с този шведски VPN и да се направи корелация с входящия от него трафик към даден сайт. Но това е трудоемко и не доказва нищо. Данни годни за доказателство може да има само ако от шведския сървър бъдат дадени такива на МВР. А това е възможно само ако се пусне международна съдебна поръчка, ако съответните власти я уважат и ако има механизъм да принудят обственика на сървъра да предостави данните за вас. Има и друга подробност: в много страни законът не задължава доставчиците на VPN услуги да пазят трафични данни на клиентите си и те с удоволствие не го правят.

Още по-ефикасно се защитава от подслушване трафикът към сайтове ако освен VPN използвате и уеб прокси, което е на друг сървър извън страната, но не на същия сървър като VPN. Тогава анализаторите на трафик не могат да направят корелацията по време и обем на изходящите и входящите данни към една точка и следите се губят окончателно.

Докато сте включен във VPN през криптираната тръба минава целия ви трафик: уеб, мейл и различни видове чатове и разговори по Skype или друга програма. Ако двама души ползват VPN, за да общуват в реално време по Skype, то шансът за българските подслушвачи да научат за това клони към нула.

Така, с VPN технологията се елиминира както достъпа до данните ви през интерфейс, така и възможността да се иска достъп до трафични данни за дребни прегрешения. Не се е родил шведски съдия, който би разрешил да се бърка по сървърите на частна компания за попържня към министър на малка балканска държава. А при избор на подходящ доставчик, който не пази данни за клиентите си възможността за проследяване с доказателствен ефект отпада напълно.

Какво е нужно за VPN?

Трябва да се регистрирате на някой от сървърите извън България, които предлагат безплатна или платена VPN връзка. Такива има в много страни. Преценете сами в коя страна данните ви ще бъдат добре защитени от попълзновения. Даденият пример е за Швеция, но и в САЩ не е зле откъм защита на личните данни, особено когато съдебните поръчки идват от страна, чиито най-богати бизнесмени (Божков и Ковачки) са персона нон грата и им отказват визи.

При регистрацията в сайта въведете достатъчно сложна парола, това е елементарна мярка за сигурност. Запишете потребителското име и паролата.

Безплатните връзки имат някакви ограничения по време, обем на трафика или бързина, но са напълно достатъчни за временно използване на повечето рутинни операции в нета (сайтове, коментари, мейл и чат по скайп). Ако искате перманентна, бърза и безлимитна VPN връзка трябва да платите, но цената в повечето случаи е скромна: 6 - 15 лв на месец за безлимитен трафик.

Друго предимство на VPN е, че можете да го използвате навсякъде където има интернет връзка по кабел или по WiFi. Особено когато се връзвате по свободен WiFi е важно да внимавате със защитата на данните си, които летят във въздуха без никакво криптиране. Ако администраторът на сайта Опасните новини беше използвал такъв VPN, ДАНС щеше да го спипа на куково лято на безплатния WiFi в Mall of Sofia, но това е друга тема.

Безплатни сървъри:

http://itshidden.com (има и платена оферта за 12.99$/месец)
http://www.cyberghostvpn.com (безплатно 10 гига на месец, максимум 6 часа на едно включване)
http://s6n.org/arethusa/fr.html
http://www.peer2me.com
http://www.hotspotshield.com (добавя реклами на уеб страниците)
Google ще ви даде още много адреси ако търсите с ключови думи VPN free

Платени сървъри:

http://ConnexionVPN.com (5€/месец)
http://www.yourprivatevpn.com (6€/месец сървъри в Холандия и САЩ)
http://unblockvpn.com (5$/месец, но само 2GB/ден гарантирани)
http://www.vpnboy.com (5$/mois)
http://www.torrentfreedom.com (17 $/месец, но специално конфигуриран за торент)
Google ще ви даде още много адреси ако търсите с ключови думи VPN cheap

Как да конфигурираме компютъра:

За да установите VPN връзка ви трябват три параметъра: адрес на сървъра, потребителско име и парола, които сте получили при регистрацията.

Пример с itshidden.com, но принципът е почти същият с другите сървъри.

Windows XP
Безплатна връзка: http://itshidden.com/Support/VPNXP.html
Платена връзка: http://itshidden.com/Support/VPNXPPAID.html

Windows Vista
Безплатна: http://itshidden.com/Support/VPNVISTA.html
Платена: http://itshidden.com/Support/VPNVISTAPAID.html

MacOSX
http://fr.wikitwist.com/configurer-itshidden-mac-os-x/

Както виждате, конфигурирането не е по-сложно отколкото не толкова отдавнашния dial up по телефона. Разликата между безплатната и платената връзка е само в адреса на сървъра.

Изполвайте Tor

Програмата Tor е доста по-сложна за инсталация и конфигуриране, но е много по-ефикасен антидот срещу проследяване на трафичните данни. Маршрутизацията в Tor е такава, че данните минават през няколко релейни точки (маршрутизатори). Всяка релейка знае само от коя точка са дошли данните и коя е следващата точка на която да ги прехвърли. При това за всяка релейна точка се прилага отделно криптиране, така че дори някой подслушвач да ‘превземе’ една точка той няма да може да разкрие пълния маршрут на минаващите през нея данни.

Анонимността гарантирана от тази технология е за сметка на бързината. Браузването през Tor е несравнимо по-бавно и изнервящо отколото през VPN. Все пак, ако ви е нужна наистина силна анонимност, използвайте Tor. Програмата, която се използва и от американските военни може да се намери тук:
www.torproject.org

Скоро ще бъде достъпна и документацията за Tor на български, осигурена от фейсбук групата ‘Радио Горянин’.
www.facebook.com/groups/group.php?gid=232069611535

Криптирайте данните си

Използването на различни маршрути за скриване на трафичните данни не предпазва автоматично съдържанието на съобщенията, които изпращате в Мрежата. Ако искате анонимност, трябва да използвате криптиращи програми за мейла, или ако ползвате уеб базирана услуга тя да бъде извън страната (gmail, yahoo или друг) и да се включвате в нея през защитен протокол https. Въобще използвайте https навсякъде където това е възможно и задължително там, където предоставяте някакви лични и финансови данни. Криптирането на данни с български електронен подпис не върши работа по понятни причини.

Може ли да се защитим от проследяване на телефона?

Най-общо казано: не, ако ползвате гласовите или текстови услуги на българските доставчици на мобилна телефония. От друга страна можете да ползвате услугите за данни през VPN, и да провеждате разговори през VOIP програма или мобилен Skype. Почти всички модерни смартфони предлагат такава възможност през 3G връзка или през WiFi. Но конфигурацията е по-сложна и изисква отделен наръчник.

Какъв е тогава смисълът на поправките в ЗЕС?

Очевидно правителството иска да демонстрира силна ръка и безкомпромисност с престъпността, но в случая със ЗЕС това се изражда в чиста воля за полицейщина. Със сигурност ако ЗЕС стане реалност ‘оперативно интересните лица’ ще станат още по-внимателни. Те ще впрегнат всички технически средства, за да се предпазят от подслушването и ще успеят на 100%.

В крайна сметка оперативно интересните, но и безинтересните, които следват този наръчник ще общуват безопасно, а за българските шпиони ще остане удоволствието да слухтят за трафика в България и да пишат за щяло и нещяло международни съдебни поръчки. Удоволствие, което не е безплатно за данъкоплатеца и за интернет бизнеса в страната.

Естествено, технологията не може да замени гражданската позиция, която се проявява най-гръмогласно чрез уличен протест. Такъв е организиран на 14 януари от 11 часа пред Народното Събрание. Преди да се гласуват окончателно Закона за електронното следене най-малкото е редно да се покаже на любителите на следенето и ръкопляскащите на подслушването депутати, че в тази държава са останали хора с вкус към свободата и индивидуалните права.

* чудовище от гръцката митология със сто глави наречено Тифон – син на Гея и Тартар.