December 22nd, 2008 Таня Джекова
/от блога на Григор/
Преди няколко дни гледах по телевизията дълбокоуважаемия ни председател на Народното събрание - Георги Пирински.
Как разпалено защитава даването на тринайсета заплата на депутатите, понеже се били трудили много и здраво. И как обяснява на журналистите, че споменаването в медиите на депутатството в негативен контекст било противодържавна дейност, така че да се замислели много добре…
Георги Пирински привлича вниманието ми не от вчера. Преди години участвах в един протест пред парламента, когато депутатите дадоха няколко милиона за нови луксозни лимузини за властта вместо за лекарства за болните.
Тогава въпросното… хм, лице, дойде да ни пита дали смятаме, че си прекарваме времето по най-добрия възможен начин. А след това се изказа в медиите, че било редно и нормално министрите от белите държави да ходят пеша, а тези от банановите републики да се возят в десетметрови лимузини. Понеже в банановите републики имало много повече неща за оправяне, и съответно министрите им били заслужили повече.
Тогава не издържах, и му написах отговор. В който изказах позицията, че според мен връзката е обратната. Че не министрите от белите държави ходят пеша, защото държавите им са уредени, и вършат малко - а че ходят пеша, но и вършат много, понеже гласоподавателите им ги контролират здраво, и не им позволяват излишни разходи, и точно затова държавите им са уредени. Докато министрите от банановите републики карат десетметрови лимузини, защото гласоподавателите им не ги контролират здраво - и затова и повече крадат държавите си, отколкото работят за тях, и точно затова държавите им са неуредени и мизерни.
Оттогава мина време, и много неща се видяха. Не вярвам да се намери нормален човек, освен добре платен клакьор, който да каже, че не съм се оказал прав. (За моя нерадост.) Две неща обаче не се промениха. Едното е безхаберието на българина към това как го управляват. Другото - логичният гьонсуратлък на управляващите го. Начело с Георги Пирински.
Нещо повече. Много от управляващите ни просто “покрадват” колкото могат да носят, но тайничко, с надеждата да не бъдат забелязани. Георги Пирински открито застава и заявява, че който посмее да извика “Крадат, крадат!” ще бъде обявен за престъпник, и много да внимаваме в картинката, че да не се стовари адът върху нас. Не зная дали ви е нападал обирджия, който да опре нож в гърлото ви и да съска: “Млъквай, или ще те заколя!”, докато ви изгребва джобовете…
И още. В центъра на криза сме. Фирми съкращават масово работници. Много министерства не могат да си позволят да платят тринайсета заплата на служителите си. При това положение, депутатите да си я дават, от събраните от НАШИТЕ джобове данъци, е уреждане на пир по време на чума. Платен от джобовете на болните от чумата…
Психолозите отдавна са посочили - запускането и порутването на къща най-често тръгва от един неоправен счупен прозорец. А запускането и порутването на държава - от един ненаказан корупционер или опериран от съвест гьонсурат. Така че Георги Пирински в момента е не просто заплаха за демокрацията, със заплахите си към очите и ушите на хората. Той е трупната отрова, която съсипва умовете и съвестите ни, внушавайки ни усещане за безнадеждност и неспасяемост. И разяжда държавата и обществото ни, и съсипва мъничкия свят, сред който живеем.
Искате ли да ви посоча човек, за който си струва на всяка цена да отидеш на избори и да гласуваш за него? Който ще ви спаси от всякакви злини и проблеми? Не мога. Все още не познавам такъв. Но вече мога без никакво колебание да ви посоча човек, за който си струва на всяка, ама на всяка цена да отидеш на избори и да гласуваш ПРОТИВ него. Който е един от хората, направили България това, което е в момента - място, от което всеки се чуди как да се махне по-далече, или поне да прати децата си по-далече оттук. Държава, която всеки мрази с омраза, по-силна дори от обичта му към тази толкова приказно красива, и родна за нас страна. И общество, което всички използваме като синоним на ад на земята.
Този човек се казва Георги Пирински. А партията, която го държи във властта, е БСП.
Призовавам всеки, без значение на политически възгледи, ангажираност или пристрастност - на следващите избори отидете и гласувайте срещу този човек, и срещу партията, която го подкрепя. Ако междувременно е сменил БСП с друга - срещу нея. Но отидете и гласувайте срещу него, за да му попречим да продължава да трови и съсипва съществуването ни, като съсипва държавата и обществото ни. Нека с бюлетините си го изрежем от организма на държавата, както от болен се изрязва тровещият го гнойник. Иначе болният ще умре, или ще страда доживот - а в тази метафора болният сме ние.
Този призив е най-много именно към поддръжниците на БСП. Нека ми кажат честно - тя е ли социалната партия, за която се представя? Или е подлога в България на точно този тип хора, които идеолозите на социализма заклеймиха най-люто (и с право)? Това ли е идеята им за социална справедливост - депутатите да пируват по време на криза с парите на данъкоплатците, и да заплашват който се осмели да проговори за това? Нека си изберат категорията хора, която ги отблъсква най-силно - било безсъвестни капиталисти, било гьонсурати чорбаджии - и да кажат има ли някой в България, който да се вписва в тази категория по-добре и по-намясто от Георги Пирински и тези като него… Ако няма по-такъв, ако съм прав, нека помогнем на БСП да се освободи от такъв човек. Това е единственият начин тя да има шанс да стане партията, която поддръжниците й биха искали да бъде.
Докато пишех това, си мислех - колко ли други блогъри ще подкрепят идеята, и ще повдигнат призива, въпреки че той ги касае много повече от насилието в Ирак или глобалното затопляне? Надали много. Всъщност, може би никой или почти никой. Но аз няма да се откажа. Нито пък ще се уплаша, ако се опитат да ме сплашват - напротив, ще ги изкарам на светло, каквото и да ми струва това. Когато дойдат избори, ще припомня тази случка, и още други. И ще повтарям призива си, отново и отново. Докато не го чуе и разбере всеки, който има уши и ум. И везните не наклонят бавно, но сигурно в посоката, която ще изсипе Пирински извън политическата сцена. Бъдеще има или за него като политик, или за България като държава и общество - но не и за него, и за нея.
А България като държава и общество означава и всички нас.
Ще останете ли безучастни, или ще надигнете и вие глас?
Ще останете ли безхаберни, или ще помогнете да се очистим от този извор на отрова?
Изберете сами.
Резултатът от избора ви няма да закъснее.
Posted in Uncategorized | 8 Comments »
Докато се разхождах из началната си страница в Гугъл, попаднах на тези мисли и много ми харесаха - и трите. Реших да ги споделя:
